Младшия лейтенант фиксира обвиняващо с пръст Дес. - Вие мамите! Никой не получава Сабак при внезапна смърт! Не и ако не лъже!
Дес, не казва нещо, дори не помръдна. Но мускулите му бяха в очакване, в случай че войника направи ход.
Новакът се обърна обратно към дроида след като той се бе изправил с клатушкане. - Вие сте с него! Той запрати друга халба към него, сваляйки го в нокдаун за втори път. Двама от другите войници се опитаха да го удържат, но той се освободи от тях. Той се завъртя, сочейки с ръка към тълпата. - Вие сте сте вътре в играта! Мръсна измет от Ситски лакеи! Вие мразите Републиката! Вие мразите нас. Ние знаем какво се занимавате. Ние знаем!
Тълпата миньори се люшна с гневен ропот. Обидите на новобранеца не бяха далеч от истината; имаше много лоши чувства към Република на Апатрос. И ако той не внимаваше с приказките, някой щеше да му покаже точно колко силни са тези чувства.
- Ние даваме живота си за да ви защитим, но на вас не ви пука! При всяка възможност ни унижавате!
Неговите приятели се опитаха отново да го сграбчат, опитвайки се да го довлекат до вратата. Но нямаше никакъв начин, те да могат да минат през тълпата сега. Изразът на лицата им, изразяваше ужас. И с основание, си каза Дес. Нито един от тях не бе въоръжен; бластерите бяха оставени на техния кораб. Сега те са били хванати в средата на една враждебно настороена тълпа от мускулести миньори които бяха пили, цяла вечер. А техния приятел не искаше да млъкне.
- Трябва да падате на коленете и да благодарите на нас винаги и всеки път, когато се приземяваме на тази топка от пот на Банта, която наричате планета! Но вие сте прекалено глупави за да знаете какви късметлии сте, че сме на ваша страна! Вие сте нищо, освен една сбирщина от мръсни, простаци.
Бутилка лум хвърлена анонимно от тълпата го порази отстрани по главата, прекъсвайки рязко тирадата му. Той се свлече на пода, повличайки приятелите си с него. Дес остана неподвижен когато тълпата от бесни миньори заприижда.
Звукът на бластер, накара всчки да замръзнат. Грошик са бе качил върху бара, а неговият зашеметител вече бе готов да стреля отново. Но всички знаеха, че следващия изстрел няма да е насочена към тавана.
- Вече приключихме - изграчи, колкото се може по – силно с дрезгавия си глас. – Всички вие, разкарайте се от кръчмата ми!
Миньорите започнаха да се отдръпват на безопасно разстояние, докакто войниците предпазливо останаха по местата си. Новобранеца, залиташе поради обилния кръвоизлив от раната на челото влизаща в очите му.
- Вие тримата първо - заяви на Неймодианеца на младшия лейтенант и войниците които го придържаха. Той размаха цевта на оръжието си предупредително към останалите в стаята. – Направете им път. Пуснете ги да се махат.
Всички, освен войниците останаха неподвижни. Това не бе първият път, когато Грошик трябваше да прибягва до зашеметителя. Бластек CS-33 широколъчевата зашеметяваща пушка бе едно от най - добрите несмъртоносни средства за контрол на масови безредици, което можеше да извади от строя множество цели, с един изстрел. Немалко от миньорите се бяха сблъсквали с цялата сила на заряда на широкя лъч преди да загубят съзнание. От личен опит Дес би могъл да свидетелства, че това е болка, която никой не би могъл да забрави.
Щом като групата от Републикански войници изчезна в нощта, останалата част от тълпата започна да се придвижва бавно към вратата. Дес се сля с множеството, но докато преминаваше край бара Грошик насочи бластера право в него.
- Не ти. Ти оставаш тук.
